Янините девет братя“ – един от безспорните хитове в афиша

 „ Янините девет братя “ – един от безспорните шлагери в афиша на Софийската опера, още веднъж ще получи аплодисменти на 25 май. Любомир Пипков основава фамозната си творба през 30-те години на ХХ век в Париж. Тя е чисто европейска, само че с корени в българската земя. Сюжетът на драмата е постоянно настоящ. Темата за завистта, за братоубийството, за това по какъв начин надареният и прогресивен човек е спиран, звучи изцяло модерно. „ Тук ми идва на разум баснята за „ Щуреца и мравката “: кое е по-престижно да си мравка – работлива или щурец – ленив. Ето тази остаряла метафора предопредели доста равнища в държавността, които някак си се отнесоха по този  начин  към изкуството. Затова би трябвало да променим статута  „ Цигулар къща не храни “. „ Янините девет братя “ е освен вдъхновяващо композиторско писмо, само че и обръщение към всички нас тук и в този момент “, споделя режисьорът на грандиозната режисура учен Пламен Карталов. Шефът на първата ни класическа натрупа разяснява още: „ Имаме забавен образец с тетралогията на Рихард Вагнер „ Пръстенът на нибелунга “. За него споделяха: „ Кой ще я гледа и слуша? “. А в Софийската опера пристигнаха хора от целия свят, които прелетяха морета и океани, с цел да се срещнат с четирите заглавия от „ Пръстена “. Сигурен съм, че „ Янините девет братя “ не трябва да се изпуска от никого. В нея са взели участие най-големите ни артисти – във версиите от 1937-а и 1961-а. След това операта на Пипков е играна в Русе и Стара Загора. Сега тя се връща на 25 май още веднъж на сцената на първия ни оперен спектакъл, тъй като е писана за него. „ Янините девет братя “ е народен опус за българската история. Краят на спектакъла е рухването на България под турско иго – притча на общественото зло. Тук се транспонират и придвижват забавни пластове. Темата за майката, която постанова властта си във семейството, тъй като деветте братя порастват без татко, е от главните. Има я във фолклора, в митологията, в националните песни. Либретото е по истински фолклорни бисери и по описа на Никола Веселинов „ Янините девет братя “. Основното е митологизъм с историзъм и модерно чувство за интерпретация “. Според учения, операта на Пипков се мери с „ Катерина Измайлова “ на Шостакович, „ Едип цар “ на Енеску, „ Рицарят синята брада “, които са световноизвестни. „ Неслучайно, когато Пол Дюка гледа  творбата на Пипков, споделя: „ Вие изравяте от дълбините на българската земя един нов жанр. “ Това е заложено във всеки такт, във всяка музикална фраза, във всяка естетика на творбата. Операта не е чисто фолклорна, а е национална, тъй като в нея звучат  българският дух и българската атмосфера. Тук са заложени кодове освен на едно чувство за национална драматургия, само че в „ Янините девет братя “ е бръкнато надълбоко в изворите на митологията, на фолклора. Пипков заслужава международно самопризнание “, уверен е Карталов. „ В моята режисура съм вкарал детайли от маскарадните игри. Има маски и бабугери, които гонят злото. Естествено, гоненето на злото взимам от фолклора и целият хор е облечен с 60 бабугерски костюма  и това доста добре кореспондира с музиката. Не липсват карнавални панаирни подиуми. Историята на „ Янините девет братя “ е остаряла, само че самият композитор взема решение модерни проблеми със модерни средства. Операта на Любомир Пипков носи мощен и бездънен психологизъм, който ще бръкне в душите на хората - убеден съм в това “, прибавя Карталов. В функциите са Александър Георгиев, Антон Радев, Хрисимир Дамянов, Светозар Рангелов, Лилия Кехайова,  Атанас Младенов, Цветан Цветков, Даниел Острецов, Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов, Стефан Димитров, Петър Бучков, Костадин Андреев, Габриела Георгиева, Румяна Петрова.

Професор Валерия Федотова, която гледа спектакъла в Болшой спектакъл, написа:

„ В „ Янините девет братя “ са разкрити извечните проблеми на битието: добрина, гений, блян към основаване на хубост, злоба, завист, изменничество, разрушение на прелестното. Това съчинение е огромна, комплицирана по конструкция музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе доста точният, премислен режисьорски план на Пламен Карталов, сплотяващ повествователните фрагменти, острите сюжетни подиуми, трагичните разговори, сгъстения драматизъм и безкомпромисното сблъскване сред облиците. Случващото се е разкрито в героично-трагичен ореол, пораждат и непредвидени комични поврати.

Очевидно е, че Карталов владее до съвършенство оперната драматургия, освен това фино реализира и същността на музиката на Пипков. Масовите хорови подиуми са разгърнати в пламенно живо деяние, в което се вплитат националните обреди на кукерите и русалиите. “